Въпросът за избирателните права като основна съставка на общите права,свободи и задължения на гражданите и тяхното решаващо значение за изграждането и развитието на гражданско общество в България е изключително важен, днес когато ясно се открояват негативите на “прехода” към демокрация.

През всичките тези години след 1989 година, държавната власт се вземаше и се упражняваше от субекти с различни идеологически, политически, ико -номически, социални и пр. интереси, които очевидно съвсем не съвпадат с интересите на този, който единствен има право да дава власт- НАРОДЪТ.

Нестабилността на общественото устройство и противопоставянето на "независимите"власти, неефективното и неконструктивното въздействие на държавата върху икономическите структури и престъпността, сблъсъка между институциите и корупцията, както и прогресивното обедняване на същият този народ са факти, които ясно и категорично говорят за тотална криза в българското общество.

Явно Конституцията, която устройва обществената и държавна организация само декларира, но все още не създава в пълен обем необходимите юридически гаранции за нормално функциониране на държавната власт според интересите на Народа, както и реалното осъществяване на правата, свободите и задълженията на гражданите в Република България.

Нямам намерение да проследявам зараждането и развитието на идеята за гражданско общество, нейното конституционно закрепване и практическо приложение, нито пък да правя анализ на различните теоритични концепци, това е проблем на обществените науки, но е редно да наблегна на следното:

            В Конституцията на Република България от 1991 година ясно и недвусмислено е определено, че НАРОДЪТ е източник и субект на държавната власт /чл.1,ал.2/. Което означава, че народът е СУВЕРЕНА, който чрез своя избирателен корпус /т.с. политически дееспособните граждани/ и избраното от него народно представителство създава основните принципи и правила за изграждане и функциониране на обществото като цяло. Държавата е функция на обществото. Тя е орган за управление. И това управление е подчинено изцяло на волята и интересите на гражданите на тази държава. В този смисъл идеята за изграждане на организирано гражданско общество се основава на правата, задълженията и възможностите на гражданите пряко и активно да участвуват и контролират това управление. Държава в центъра, на която реално стои демократичния статус на ГРАЖДАНИНА. Обемът, характера и същността на провъзгласените от Конституцията права, свободи и задължения определят ОСНОВИТЕ на статуса на гражданите.

Това е само формалната юридическа страна на проблема.

Правата,свободите и задълженията на гражданите могат да бъдат основен белег на гражданското общество само,ако са създадени за тяхното реализиране необходимите условия и са съответно защитени.Гарантираността на правата и свободите на гражданите е критерий за степента на демократизация на обществото.

В основата на идеята за гражданско общество стои ЛИЧНОСТТА снейните надеждно гарантирани права и законни интереси.

Организираното гражданското общество е възможно само ако функционира в правова държава.А правова държава е тази държава,която се основава на Конституция и закони реално гарантиращи суверенитета, независимостта и върховенството на НАРОДА. Организиранотгражданско общество е възможно,когато реално се осъществяват принципите на НАРОДОВЛАСТИЕ,т.е.законите са творческа инициатива на народа. Даже когато законите са приети от и по инициатива на представителен орган,те следва да пораждат права и задължения само, ако са одобрени от народа,отговарят на народните интереси и не накърняват народния суверенитет.

Върховенството на НАРОДА в държавата означава,че няма и не може да има правен или политически субект,който да стои над НАРОДА.Именно това върховенство на НАРОДА в държавата е същността на народния суверенитет. Конституцията /чл.1,ал.3/ гарантира неотнемаемостта на суверенитета на народа.

Народният суверенитет е свойство присъщо само на НАРОДА и никой друг не може да стане негов носител. Присвояването на народния суверенитет от партия,организация, държавна институция,личност е авторитарно и деспотично управление ,което историята вече отхвърли.

Избирателните права на гражданите са основната и най-важната част от общите права,свободи и задължения,които са конституционно обосновани и гарантирани.Те именно изразяват в най-пълен обем същността на на -родния суверенитет и принадлежат само на онази част от народа,която съставлява избираткелния корпус,т.е.политически дееспособните граждани. Те,обаче са недеференцирани и твърде недостатъчни,поради което възникват сериозни проблеми в общественото развитие и управлението на държавата, особено що се отнася до народовластието и гарантиране вота на избирателите.

Известно е,че в основата на общественото развитие и властта стоят интересите.Има лични интереси,има интереси на общността,има интереси на обществото.А същността на избирателните права е възможността да избереш,устоиш и реализираш интересите си в обществото,като личност и като общественик.Интересите са определящото и по отношение на власт-та.Гражданинът като избирател има прлаво по своя воля и вътрешно убеж-дение да изразява и осъществява своите интереси към обществото и власт-та.В този смисъл му са необходими възможности и условия,както да изразипублично своите интереси,така и да ги съпостави с интересите на другите, за да осъзнае и формира отношение към общите интереси.

В условията на организирано гражданско общество интересите на избирателите/тези,които дават власт/ и интересите на тези,които искат власт,следва да съвпадат,за да има истинско народно представителство.Съвпадането на интересите означава граждански мир и условие за ускорено всестранно развитие на обществото.Когато,обаче интересите не съвпадат още повече,когато са противоположни,възникват КОНФЛИКТИ.  Конституцията и законите уреждащи правата на гражданите по време на ИЗБОРИ дават твърде ограничено представата за избирателни права. Те реално стигат до това,че ИЗБИРАТЕЛИТЕ ИМАТ ЕДНО ЕДИНСТВЕНО ГАРАНТИРАНО ПРАВО - ДА ИЗБИРАТ ВЕЧЕ ИЗБРАНОТО?!

На практика стратегията и тактиката на държавната власт в България се формира и осъществява само от "политическата класа",без участието на народа и обслужва не само нейните интереси,но и интересите на чужди политически и икономически субекти.Очевидно на лице е грубо потъпкване на народния суверенитет,защото държавната власт не произтича от народа и самият той не е субект на тази власт.Нещо повече,в България все още не съществуват условия и предпоставки за гражданско общество,избирателните права на гражданите са твърде ограничени,неясни и правно незащитени,липсва така необходим обществен договор между суверена и народното представителство,липсва правно обоснован и законово утвърден регулативен механизъм осигуряващ ефективен обществен контрол над властта. Обективно се налага необходимостта от стройна и диференцирана система от права и задължения на избирателния корпус и народното представителство,осигуряваща демократичните процеси в българкото общество,ненакърнимостта на народния суверенитет и утвърждаването на истинско организирано гражданско общество.

              ОТПРАВНИ НАЧАЛА ЗА ФОРМИРАНЕ ПРАВАТА И ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ИЗБИРАТЕЛНИЯ КОРПУС / ИЗБИРАТЕЛИТЕ/

А. К о н с т и т у ц и о н а л и з м а и п р и н ц и п и т е н а н а р о д н и я с у в е р е н и т е т / н а р о д о в л а с т и е т о/

1.Практическото устройство и управление на обществото и държавата се осъществява на основата на конституционни разпоредби.

2.Конституцията създава юридическите гаранции за нормално функциониране на обществото и на държавната власт,за реалното осъществяване на правата,свободите и задълженията на гражданите.

3.ГРАЖДАНИНЪТ е основен фактор в развитието на съвре меното общество и осъществяването на държавната власт с неговите законните интереси и права.

4.В условията на организирано гражданско общество цялата държавна власт произтича от НАРОДА и се осъществява непосредствено от него чрез избрано Народно представителство. Народното представителство е подчинено и се контролира от Народа.

5.Само НАРОДЪТ ,чрез своя избирателен корпус може да избира и упълномощава народно представителство,което да осъществява власттаот негово име и в негов интерес.

6.Върховенството на НАРОДА в държавата е същността на народния суверенитет / НАРОДОВЛАСТИЕТО /.

7.Народният суверенитет е свойство присъщо единствено на НАРОДА и е неотнимаем.

8.Никоя част от народа,политическа партия или организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет,или да се поставя над народа.

9.Държавата като обособена политическа организация е изразител,но не и субект на народния суверенитет / народовластието /.

10.Народното представителство се избира въз основа на общо, равно и пряко избирателно право и тайно гласуване. Подлежи на обществен контрол и отзоваване.

1.Избирателните права се упражняват свободно и по волята на ИЗБИРАТЕЛЯ. Изборът е конституционно право и задължение на гражданите.

2.ИЗБИРАТЕЛ е всеки политически дееспособен гражданин, независимо от пол,образование,социален произход,етнос,политическа или религиозна принадлежност,който:

- е навършил 18 години ,

- има редовно българско гражданство,

- не е под запрещение,

- не изтърпява наказание лишаване от свобода,

3.Равното избирателно право осигурява:

- равни възможности,основания и гаранции за участие в избори на всеки политически дееспособен гражданин,

- равна тежест на гласовете,т.е. гласът на един избирател е равен на гласа на всеки друг избирател,

- равнопоставеност на избирателите,никакви привилегии,

- и правото само на един глас.

4.Изборът е личен и се осъществява пряко по волята на избирателя.

5.Никой няма право чрез насилие,измама,заплашвания или друг незаконен начин да пречи на някого да осъществи избирателното си право или да бъде избран в народното представителство.

6.ВОЛЯТА е свойство /функция / на личността /индивида/ и не може да бъде делегирана или изразявана от друг.

9.Избирателят участва свободно,по своя воля и вътрешно убеждение в организацията и осъществяването на своя избор относно:

- същността,устройството,начина на живот и управление на обществото и държавата,

- състава,числеността,формата и структурата на народното представителство,

- политическата сила или личност,която да представлява неговите интереси в управлението на държавата,

- формирането на национална стратегия за обществено -политическо,културно,социално-икономическо и демографско развитие на държавата,

- индивидуалната и колективна защита и гарантиране на избиратерните права и дадения вот.

10.Избирателят участвува лично и пряко в организацията и провеждането на национални и регионални обсъждания,допитвания и референдуми относно:

- същността и съдържанието на Конституцията,

- промените в Конституцията пряко засягащи народния суверенитет,независимостта и суверенитета на държавата,

- участието на държавата пряко или косвено във война и военно-полотически блокове,

- предоставяне територията на държавата за дислоциране на чужди войски или изграждането на чуждестранни военни бази,

- реституция,приватизация и национализация на частна и публична собственост в държавата,

- съставянето и изпълнението на общоноционална стратегия за обществено-политическо,икономическо,социално`демограхско, културно и образователно развитие на нацията и държавата.

- определяне приоритетите на външната политика свързани с интеграцията на държавата в икономическо,военно и политическо отношение.

11.ИЗБИРАТЕЛЯТ ИМА ПРАВО:

- да избира и да бъде избиран в народното представителство,

- публично да изразява своята воля и интереси за устройството и развитието на обществото и държавата,да ги съпоставя с интересите на другите,да изказва своето отношение към тях и свободно да избира кои са обществено значими за него,

- да получава пълна информация за личностите и политическите субекти,кандидатствуващи за народното представителство,

- да дава своя вот само когато добре познава личностите,организациите,органите и институциите,които ще го представляват и ще реализират неговите интереси в обществото и държавата,

- да знае персонално за кого дава своя вот,да контактува с него и да следи за дейността му през целия мандат,

- да критикува публично слабостите и грешките в дейността на избраните от него народни представители и да иска корекции в съответствие с изискванията на обществения договор/националната стратегия/,

- да протестира публично и безпрепятсвено срещу политиката на народното представителство,когато тя противоречи на интересите на суверена,

- да иска отнемането на вот или отзовавани на народни представители,когато счете,че са настъпили условия за това,

- лично и пряко да участвува в организацията и провеждането избори и свързаните с тях мероприятия,

- на индивидуална и колективна защита на своите избирателни права.

ОБЩЕСТВЕНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ИЗБИРАТЕЛИТЕ

1.Избирателният корпус,съставляван от политически дееспособните граждани на държавата,имащи избирателни права/избирателите/ П О ПРАВО ,формира своя независима национална правозащитна организа-ция,която сама определя целите,задачите и структурата си.

 2.Чрез нея се изразяват и устояват,волята,правата и интересите на избирателите,гарантира се реализацията на тяхния вот,както и правото на даващия вот ЕДИНСТВЕН да може да го променя или отнема.

3.Организацията на избирателите изпълнева ролата на обществен посредник между гражданите и властта,нейн коректив и фактор за повишаване доверието на хората към нея.

4.Организацията на избирателите целенасочено и активно работи за:

- справедливост,равноправие и благоденствие на целия български народ,

- утвърждаване на народовластието като основа за изграждане на организирано гражданско общество в България,

- постигане на абсолютно равенство пред закона,

- гарантиране и всеобхватна защита на правата и свободите на гражданите,

- постигане на единство,стабилност и предвидимомост на правовия ред в държавата,

- формиране на общоприета и високо ефективна нацио нална стратегия за обществено-политическо,социално-икономическо,културно и демографско развитие на България,

 - преодоляване на партизанщината,политическата конфронтация и антагонизма в борбата за власт,създаване условия за равнопоставеност,толерантност, зачитане правата на опонента,прозрачност в намеренията и високо чувство за отговорност,

- мотивиране активността и съпричастността на избирателите в законотворческите процеси,

- повишаване политическата,правната и правозащитна култура на гражданите,

- засилване бдителността на избирателите за недопускане използването на законотворчеството и властта за решаване на тясно партийни, групови и личностни интереси в ущърб на гражданското общество,

- възпрепятствуване стремежите и опитите за силова смяна на властта пряко волята и интересите на народа,

- всеобхватна и безкомпромисна борба срещу злоупотребата с власт и срещу корупцията,

- усъвършенствуване на избирателната система в процеса на народовластие и изграждане на организираното гражданско общество,

- разширяване и повишаване ефективността на общественото начало в правораздаването,

- издигане ролята и знацимостта на обсъжданията,допитванията референдумите като важна и необходима практика на народовластието и организираното гражданското общество,

- формиране и утвърждаване на нов морал в политиката и властта.

5.Основен структурен елемент на организацията на избирателите са КЛУБОВЕТЕ НА ИЗБИРАТЕЛИТЕ,които се изграждат доброволно и по волята на избирателите.

6.Чрез своята организация избирателите осъществяват ОБЩЕСТВЕН КОНТРОЛ над властта.

 ОСНОВАНИЯ ЗА ОБЩЕСТВЕН КОНТРОЛ

2.Народното представителство се отчита за делата си  ЕДИНСТВЕНО ПРЕД НАРОДА.

3.САМО КОЙТО ДАВА ВЛАСТ МАЖЕ И ДА  Я  ОТНЕМА.

4.Основна форма за обществена оценка и контрол на народнота представителство са ИЗБОРИТЕ.

5.Изборите имит смисъла и силата на сключен ОБЩЕСТВЕН ДОГОВАР между избирателите и народното представителство.

6.Избирателите изразяват волята и интересите си чрез ГЛАСУВАНЕ. Гласеването е право и задължение.

7.Избирателите чрез сваята правозащитна организация отзовават или снемат предсрочно своя вот от народното прадставителство при определени със закон условия и процедура.

8.Политическите сили или личности управляващи държавата се свалят от власт по искане на избирателите с организиран от тяхната организация референдум или избори.

9.Законът за изборите и правата на избирателите се подлага на общонародно обсъждане.

10.КОНСТИТУЦИЯТА и измененията в нея се обсъждат от избирателите и се приема само след референдум.