Човешкото общество /за разлика от животинското стадо/ е изградено изцяло на основата на интереси : интереси на личността, интереси на семейство то, интереси на рода, интереси на етноса, интереси на нацията, обществени интереси.

Интересите пораждат отношения – отношения между личностите,отношения между групите, отношения между етносите, отношения между народите, обществени отношения.

Обществените интереси и Обществените отношения са най-висшата форма на проявление на човешката същност. Те изразяват най-човешкото у човека – способност да ИЗБИРА - живот за себе си, живот за другите. А от зрелостта и мащабите на този избор в най-голяма степен зависи развитието и усъвършенстването на човечеството. От тази гледна точка се налага целенасочено управление. Развитието на човешкото обшество преминава през различно по своята същност, цели и значение управление, в условията на коeто се осъществява способността на човека да избира. Исторически най- значими са диктатурата и демокрацията. В това отношение осъществяването на избора при реално демократично управление и организирано гражданско общество е грандиозна крачка напред. Дълбоката същност и прогресивният характер на демокрацията в условия на организирано гражданско общество, се изразява в постигането на стабилен баланс и висока степен на справедливост при реализацията на обществените интереси с активно участие на цялото общество.

"Преходът към демокрация" в развитието на българското общество след 1989 година за пореден път доказва порочността и безпереспективността на господстващата партийно-политическата система на управление на обществото. Епохата на нейното господство е епоха на диктатура, демагогия и нищета. Епоха, в която демокрацията /народовластието/ само се декларира, а властта се осъществява ОТ и ВЪВ интерес на определени партийно-политически и икономически групировки. Всъщност “преходът” се оказа поредната подмяна на един вид диктатура с друг вид диктатура. От диктатура на еднопартиен политически субект, брутално и безцеремонно се наложи диктатура на монолитно изградена многопартийна политическа класа. В резултат на това, върховната законодателна институция на българското общество /Народното събрание/, вместо работеща институция на народовластието, преднамерено стана придатък и инструмент в ръцете на тази политическа класа за реализиране на собствените й интереси. Законодателството и държавната власт, вместо да се осъществяват в интерес на България и нейните граждани, целенасочено обслужват интересите на чужди икономически и политически субекти. Узорпирала целият властови ресурс държавата, политическата класа затлачи демократичното развитие на българското общество и наложи диктатура на олигархична основа.

 ИЗБОРЪТ, за устройство и управление на обществото беше избор на партийна идеология, на тяснопартийни, корпуративни и лични интереси. Избор на “приоритети”, определени от външни политически и икономически субекти и техните интереси. В тази насока българската “политическа класа” изпълняваше и изпълнява безупречно ролята си на предан техен слугинаж, потъпквайки българските национални интереси, народния и държавния суверенитет. Прилагайки принципите на разделението и противопоставянето, тя майсторски успяваше и успява да въведе в заблуждение собствения си народ и да го управлява пряко неговата воля и интереси. Грубо и безцеремонно поитъпквайки Конституцията на Р. България, превърна исконното човешко право на избор в своя превилегия и практика.

Изборите и правилата за тяхното провеждане станаха изцяло дело на тези които са на власт и искат власт!

Българските граждани нямат реални избирателни права.

Българските избиратели са поставени в безизходното положение като “гласоподаватели” да гласуват за вече избраното или масово да не гласуват! В условията на сега действуващото законодателство мосовият отказ от гласуване /повече от 70%/ в никакъв случай не означава НАКАЗАТЕЛЕН или ОТРИЦАТЕЛЕН ВОТ за властващата политическа класа!!! Тя запазва свойте властови позиции дори и когато за избраното от нея гласуват не повече от 20% от общият брой на “гласоподавателите”!

Показателни в това отношение са изборите 2005 година, които управляващата политическа класа проведе със закон, който по своята същност и съдържание е дискриминационен, противоконституционен и антидемократичен! Закон, който отне за пореден пън конституционното право на българския народ да бъде суверен в собствената си държава и затвърди политическата диктатура на олигархията.
Ето защо: за да се смени статуквото на диктатурата; за да има реална демокрация; за да не сме само гласоподаватели; за да не избираме вече избраното; за да сме значими хора; за да сме достоен народ, се налага организираност на тези които дават власт – политически дееспособрите граждани - ИЗБИРАТЕЛИТЕ.

СЪЮЗЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ИЗБИРАТЕЛИ е началото и пътят към организираното гражданско общество в България. Обществото на гражданите с реални конституционно и законово гарантирани ИЗБИРАТЕЛНИ ПРАВА за пряко и активно участие в определянето и осъществявянето на цяластния обществено- политически живот на нацията.

НАЧАЛОТО:

НАРОДНИЯТ ВОТ и

Промяна в мисленето! Промяна в правилата на обществената подредба! Промяна в начина и мащабите на избора.

Тази промяна започва най-напред с това, Народното събрание и управлението на държавата да се възприемат и осъществяват единствено като функция на развитието и усъвършенстването на човешко обществото в съответствие с изискванията за все по-пълно задоволяване на непрекъснато нарастващите човешки потребности и интереси.

В това отношение:

• Народното събрание е върховна законодателна институция на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД. Работи по негова волята, за неговите интереси и под негов контрол;

• Държавата е изпълнителен орган, който осъществява само интересите на БЪЛГАРСКОТО ОБШЕСТВО и неговите граждани по правилата /законите/ приети от Народното събратие;

• В центъра на общественото развитие е гражданинът с неговите гарантирани от закона права и свободи, с неговия реален принос за осъществяване на народовластието;

• Представителството в законодателната и изпълнителната власт на всички нива на обществото се определя от народа чрез избори;
• Изборите са изключително право на народа, където всички политически субекти и личности са равнопоставени;
• Политически субекти в смисъл, участие в изборите за представителство в законодателната и изпълнителната власт могат да бъдат - партиите, неправителствените организации, гражданските сдружения и отделните граждани;
• Народните представители представляват волята и интересите на конкретен брой избиратели от конкретен район на страната и за своята дейност като такива се отчитат единствено пред тях;
• Избирателите имат право на контрол над дейността на своите представители в законодателната и изпълнителната власт и при определени условия могат да ги отзовават;

1.Цялата организация и провеждането на изборите за народно представителство в законодателната и изпълнителната власт по места /избирателните райони/ се осъществява от организираните избиратели /Съюз на българските избиратели/ със съдействието и финансовото осигуряване на държавата ;

2.Съставът на Централната избирателна комисия /ЦИК/се определя чрез конкурс по професионални критерии от Президента на Р.България със съдействието и под контрола на организираните избиратели /Съюза на българските избиратели/. Не се допускат квоти или превилегии: основани на парламентарно или друго представителство; по партиен, етнически, религиозен или имуществен признак.

3.Назначаването на ЦИК се извършва с Указ на Президента на Р. България;

4.Съставът на Районните избирателни комисии и избирателните секции по места се определят на общи събрания на общинските, градските и селски клубиве на избирателите и се назначават със заповед на областните управители, след което се представят в ЦИК;

6.Дейността на ЦИК, РИК и избирателните секции се осъществява в съответствие с приет от Народното събрание закон за избиране на народно представителство и се контролира от провозащитната организация на избирателите;

7.Законът за избиране на народното предстатителство се разработва въз основа наприети от избирателите основни принципи и правила на избора; подлага се на широко гражданско обсъждане чрез клубовете на избирателите и се приема от Народното събрание. Ако Народното събрание не е в състояние да извърши това, изборите се провеждат от президента по приетите от избирателите правила;

8.Законът гарантира равнопоставеност на парнийните и гражданските политически субекти за участие в изборите и не допуска абсолютно никакви привилегии и ограничения на права;

9.За да се осъществи реално народно представителство на конкретен брой избиратели от конкретен район, съществуващите многомандатни избирателни райони се разделят на едномандатни избирателни райони според броя на избирателите и полагащите се мандати. Пример: В мнгомандатен избирателен район с 200 000 избиратели и полагащи се по закон 10 мандата се формират 10 едномандатни района, където всеки народен представител представлява 20 000 избиратели и юридически се подчинява на тяхната воля и интереси;

10.Всеки политически субект има право да издигне в едномандатния избиретелен район само една своя кандидатура;

11.Цялата избирателна кампания се провежда в едномандатните избирателни райони;

1. В избирателните райони се състезават преди всичко авторитетни, високо интелигентни, професионално подготвени и национално отговорни личности, независимо от тяхната обществена, партийна, религиозна, етническа, социална или полова принадлежност;

2. Номинирането и издигането на кандидатурите за народни представители се извършва на общи събрания на местните партийни и граждански структури;

3. Основен принцип за номиниране и издигане на кандидати за народни представители е равнопоставеност, никакви привилегии и ограничения на права;

4. Всички кандидати за народни представители от съответния едномандатен избирателен район се включват в една обща бюлетина, с което се осигурява равнопоставеност и възможност избирателят да гласува за предпочитаната от него личност;

5. Всеки избирател има право да гласува само за един кандидат за народен представител;

6. Изборът гарантира вот за личността.

7. В бюлетината освен трите имена и ЕГН на кандидата се посочва и политическият субект издигнал неговата кандидатура;

8. Вотът за колективния политически субект зависи от избраните личности издигнати от този политически субект;

9. За избран се счита този кандидат за народен представител от състава на общата бюлетина, за който са гласували най-много избиратели:

• но не по-малко от 51% от общия брой на избирателите в избирателния район;
• при липса на това условие се провежда балотаж между първите двама класирали си по броя на избирателите гласували за тях;
• при наличие на двама и по-вече с равен брой избиратели гласували за тях се провежда нов избор само между тях;
• при наличие на неизпълнение на първото условие се прилага второто;

10. Избраният за народен представител, представлява не само тези, които са гласували за него, а всички избиратели от едномандатния избирателен район и за своята дейността се отчита само пред тях;

11. Народните представители в Народното събрание могат да се организират в парламентарни групи по партийна принадлежност или по интереси и да участвуват за сформиране на правителство на държавата;

12. Управляващо мнозинство в Народното събрание се сформира единствено по отношение пътищата, формите и средствата за изпълнение на общоприета Национална стратегия за развитие на българското общество и държавата. То поема цалата отговорност, и политичаска, и морална, и юридическа за неизпълнение на поетите ангажименти.

ІІІ. Гласуването е право, задължение и отговорност, защото:

1.Всеки български гражданин, който има избирателни права задължително гласува, с което поема лична отговорност и дава своя принос в развитието на българското общество;

2.Български гражданин, който по свое желание не е упражнил правото си на глас в избори се счита, че преднамерено не изпълнява своите граждански задължения и се санкционира. Освен това няма право публично да недоволства, да критикува или да протестира срещу дейността на народното представителство и държавата;

3.Гражданите с двойно гражданство /до като то съществува/, които не живеят постоянно в България и не са регистрирали прибиваване в България най-малко три месеца годишно и не плащат данъци на българската държава, нямат право на глас;

4.За валидни се считат избори, в които участвуват най-малко 2/3 от общия брой на избирателите в България;

5.Всеки дал своя глас за избор на народно представителство има право да получава пълна и навременна информация за дейността на Народното събрание и Правителството, публично и безпрепятствено да изразява недоволството си, да критикува, да протестира и да иска отзоваване на своите избраници;

6.Гласуването е лично, равностойно и конкретно само за един политически субект;

7.Не се позволява прехвърляне на гласове от един политически субект в полза на друг или от един избирателен район към друг избирателен район;

1.Държавата осигурява финансиране за подготовка и провеждане на избори в рамките на нейните задължения произтичащи от Конституцията и законите на Р. България;

2.От държавният бюджет се финансира:

• Изграждане и функциониране на избирателни комисии и секции;

• Подготовка, обслужване и публикуване на избирателни списъци;

• Транспортни разходи за провеждане на избирателния процес;

• Осигуряване на изборни бюлетини;

• Провеждане на избирателния процес;

• Отчитане на изборните резултати;

• Правно осигуряване на избирателния процес и правозащитната дейност на Съюза на българските избиратели;

• Разработване и внедряване на съвременни технолагии и проекти за усъвършенствуване на избирателния процес;

3.Номинирането, подготовката и провеждането на предизборната кампания се финансира от участвуващите политически субекти в рамките на утвърден от държавата лимит;

4.Произхода на паричните средства предварително и публично се декларират;

5.Всички разходи за предизборната дейност на политическите субекти публично се отчитат и подлежат на ревизия от компетентните държавни и обществени органи;

6.Държавнете медии осигуряват равноправна и безплатна публична изява на всички политически субекти. Не се допускат привилегии;

7.Предизборните агитационните материали се изработват и се публикуват по едномандатни избирателни райони на специално за целта подготвени от общинските власти агитационни пунктове;

8.Агитационните пунктове осигуряват възможности, всеки политически субект да упражни своето право на публична агитация без да нарушава правото на опониращите; 9.Абсолютно се забранява безразборното облепване с агитационни материали на други места освен на специално определените от властите ;

10.Финансирането на предизборната кампания се регламентира със закон;

5.Пълномощията на народен представител се прекратяват предсрочно по искане на 2/3 от избирателите, които той представлява в Народното събрание кагато се установи неизбираемост след провеждане на предсрочени избори в избирателния район където преди това е бил избран.

В рамките на Общината реализацията на интересите и сварзаните с тях отношения е най-ярка, конкретна и ефективна. Тя е съставна, но и автономно самостоятелна по отношение демокрацията и организираното гражданско общество. Тук ИЗБОРЪТ се изразява пряко, конкретно и целенасочено. Извършва се в съответствие с принципите и правилата посочени по-горе.

                  КМЕТА НА ОБЩИНАТА

1.Представлява гражданите в местното самоуправление и е единоначалник при реализиране на държавната власт на територията на Общината;

2.Той не може да бъде партийна или каквато и да е друга номенклатура;

3.Кмета е орган на местното самоуправление и част от организираното гражданско общество;

4.Цялата му дейност е подчинена на волята и интересите на българския народ и в частност на гражданите на Общината;

5.Избира се пряко от всички граждани на Общината имащи избирателни права;

6.Законно избран е този от кандидатите за кмет, за който са гласували повече от 51% от избирателите в Общината.

7.Всеки политически субект на местно ниво /в рамките на Общината/ има право да номинира и представи само един кандидат.

8.Всички кандидати и представящите ги политически субекти са равнопоставени във всякакво отношение, включително и във финансово.

9.Цялата предизборна кампания се провежда в рамките на предваретелно утвърдени и отпуснати от държавата /Общината/ финансови средства.

10.Всяка кандидатура за да бъде регистрирана в РИК /Об.ИК/ и за да получи необходимите финансови средства следва да бъде подкрепена от най-малко 2000 избиратели, действително живеещи на територията на Общината. За цилта се представя списък подписан лично от подкрепящите го и заверен от общинските власти.

11.Право да избират Кмет имат избирателите регистрирани и действително живеещи на територията на Общината не по-малко от шест месеца в годината и плащат данъци.

12.Кметът отчита своята дейност на общи събрания на общенския, градските, и селските клубове на избирателите.

13.Кметът се съветва с общинския съвет и обслужващата го администрация, взема еднолично решения съобразени с подписания обществен договор с избирателите и приетата програма за развитие на Общината.

14.За своите решения и последствията от тяхното реализиране Кмета носи еднолична политическа и юридическа отговорност.

15.Кметът публечно полага клетва и подписва договар за предствавителство с избирателите.

16.Посредник и надзорник за подписването и изпълнението на договора е Общинския клуб на избирателите

17.Подписаният договор нотариално се заверява и се съхранява в Окръжния съд на тереторията, на която се намира Общината.

18.Правомощията на Кмета се прекратяват предсрочно при условията посочени в §.V, т.5 от настоящите правила.

ОБЩИНСКИ СЪВЕТ.

1.Общинският съвет е колективен орган за местно самоуправление и представлява организираното гражданско общество в Общината;

2.Съставява се от мажоритарно избрани личности , които представляват конкретен брой избиратели от конкретен район, квартал или село на Общината;

3.Не се допуска формирането на мнозинство по партийна, етническа или религиозна принадлежност. При вземане на решения всеки съветник участвува лично по съвест и съобразно задълженията му като представляващ волята и интересите на избирателите;

4.Общинският съвет обсъжда и приема стротегии, програми и планове за развитие на Общината по предложение на Кмета, специализираните органи на местното самоуправление и гражданското общество. Взетите в тази насока решения са задължителни за всички структури на местно самоуправление , включително и за Кмета;

5.Общинският съвет е съвещателен орган по отношение изпълнението на приетата от Кмета предизборна програма и подписания от него обществен договор с избирателите;

6.Решенията на Общинския съвет по отношение целесъобразността на взетите от Кмета решения за изпълнение на задълженията произтичащи от предизборната му програма и подписания обществин договор с избирателите не са задължителни за Кмета, но той е длъжен да се съобрази с тях като проява на конкретна форма на граждански контрол;

7.В този случай решенията на Общинския съвет имат задължителен характер само след решение на съда;

8.Със своята дейност и взетите решения Общинския съвет подпомога и осъществява пряко граждански контрол на цялостната дейност на Кмета и общинската администрация;

9.Общенският съвет е посредник между гражданите, Кмета и Общинската администрация;

10.Дейността на Общенския съвет като колективен орган на местното самоуправление се наблюдава и контролира от избирателите чрез органите на правозащитната организация, Съюз на българските избиратели;

1.Избира се пряко от избирателите действително живеещи в съответния район, квартал или село в Общината;

2. Кандидатурите и избора са за личности;

3.В Общенския съвет представлява волята и интересите на своите избиратели от конкретния район, квартал или село на Общината.

4.За своята дейност общинският съветник се отчита единствено и само пред своите избиратели.

5.Общинския съветник се отзовава по решение на Общото събрниение на избирателите от района, квартала или селото, които той представлява, за което се внася в Общинския съвет и при Кмета подписка с подписите на най-малко 60% от общия брой на избиратели. Отзоваването се извършва на основание подписаният и нотариално заверен Обществен договор.